Изминаха няколко месеца откакто Самаел изчезна и ежедневието се върна в предишния си спокоен ритъм-гледането на изгрева,обсъждането на първите случайни минувачи по улиците;разходките из града;работата в стола за бедни;вечерите в хола;гледането на стари филми и неизменните коментари за деня.Да, всичко си беше като преди,всичко освен едно,което не обягваше от зоркото око на г-н Огнен.С годините той се бе научил да обръща внимание и на най-малките детайли, и сега виждаше в погледа на г-ца Синеока промяна.В началото,когато я видя за първи път, погледът й му бе направил силно впечатление-тя имаше очите на дете,толкова невинни и искрени,а сега година по-късно той бе на решителна и безкомпромисна жена.Това леко смущаваше г-н Огнен и го караше да се чуди какво точно се случва в душата й,защото тя споделяше всичко,освен онова,което се случваше вътре в нея.
Г-н Огнен често мислеше за промяната й,особено вечер,когато оставаше сам на дивана в хола.Спомняше си колко нещастна бе тя,след изчезването на онзи демон.Тогава тя плачеше непрестанно,престана да се храни и когато не хапна нищо в продължение на седмица той наистина се притесни и я заплаши,че ще я заведе на лекар.
-Искам да умра,не мога да живея без него.Защо,г-н Огнен,защо Той си отиде?-задавена в ридания тя едва успяваше да произнесе думите.
-Нима не разбираш?!Той си отиде,защото искаше да те защити.Той те обичаше повече от всичко и именно затова си отиде,защото знаеше,че ако бе останал с теб щеше да те изложи на огромен риск.Любовта,г-це Синеока,е да обичаш някого въпреки себе си и собствените си желания.Любовта никога не може да бъде егоистична и представи си колко огромна е силата й,щом успя да превърне един демон,в обичащо същество.Не бива да плачеш сега,а трябва да се радваш,че си имала възможността да усетиш какво е любовта.Помниш ли колко много се възхищаваше на хората преди-възхищаваше им се, защото са създадени с любов?Божията любов.За нас ангелите е трудно да проумеем това чувство,защото ние нямаме право на него.Но ти знаеш какво е любовта и именно поради тази причина ,само ,трябва да се чувстваш щастлива.
Точно след този разговор г-ца Синеока се промени.Да ,тя престана да плаче и започна да върши предишните си задължение със стария ентусиазъм,но в очите й вече се четеше решителност.Тя имаше някаква цел- каква г-н Огнен още не знаеше,но предчувстваше,че много скоро ще разбере...
