Беше 23:45,а г-ца Синеока все още не се бе прибрала у дома.Какво се случваше с нея,къде се губеше до толкова късно и най-важното-защо напоследък се държеше толкова странно?Очите й имаха необичаен блясък.Дали пък не беше влюбена?През последните няколко седмици,г-н Огнен се измъчваше от хиляди подобни въпроси.Той усещаше,че се е променила,че нещо изключително се случва в душата й,но не знаеше какво точно...А може би знаеше,но не искаше да го приеме.Любовта е за хората,а тя е ангел.Ако в Академията научеха за това - първо, щяха да й отнемат крилата,а след това - да я изпратят в Чистилището,а там тя не би оцеляла и седмица .Само при тази мисъл сърцето на г-н Огнен се свиваше и той изпитваше болка,каквато само хората изпитват при загубата на любим човек...

   Той си спомни денят,в който г-ца Синеока се появи в живота му.Тогава за него тя бе просто поредният стажант-ангел,който Академията му бе изпратила.Имаше много преди нея,но никой не успя да докосне сърцето му така,както Тя.Г-н Огнен си припомни,огромният й ентусиазъм,как мечтаеше да помогне на всички нуждаещи се хора,как се разплакваше всеки път щом видеше някой да страда по улиците.Той познаваше много ангели,но никой не обичаше хората,колкото ги обичаше тя.

-Г-це Синеока,трябва да се научиш да контролираш емоциите си,иначе много скоро ще се сринеш психически!-г-н Огнен винаги я напътстваше,когато се налагаше и не защото това бе част от задълженията му като нейн учител,а просто защото я обичаше както брат обича по-малката си сестра...

   ...Наближаваше 0:15,когато входната врата се отвори и г-н Огнен чу нейните стъпки.Той скочи и веднага изтича в коридора.

-Къде скиташ,Дечко?!Побърках се от притеснение,знаеш,че нощем улиците не са никак безопасни,особено за млада госпожица като теб-г-н Огнен се опита да звучи възможно най-ядосано,но вместо това гласът му издаде огромното облекчение,което той изпита в мига,в който чу стъпките й в коридора.

-Никъде...-гласът й бе глух,а по млечно бялата кожа на лицето й се появиха две огромни аленочервени петна-просто се разхождах по улиците...

Тя дори не посмя да го погледне в очите-за първи път в живота си бе изрекла лъжа.Излъга най-добрият си приятел.Тя се страхуваше,че ако му каже истината,ако му признае,че е влюбена в Паднал,той щеше да помоли да я приберат обратно в Академията,за да е възможно най-далеч от Земята,от хората и най-вече от чуствата й към един демон.Г-н Огнен погледна очите й и разбра всичко,на секундата прости лъжата й и я прегърна нежно.Сега вече всичко му бе ясно.

-Дечко,дечко..трябва да бъдем много внимателни,за да не разберат Горе,какво се случва в душата ти.Защо не ми каза по-рано,нали знаеш,че не бих позволил да ти се случи нещо лошо?-той изрече това и за първи път от 10 години от очите му потекоха сълзи...